В периода 13 – 14 юли в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ Филологическият факултет към Югозападния университет организира семинар в гр. Сандански. В събитието се включиха участници в тазгодишния Летен семинар по български език и култура в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – преподаватели от Албания и Сърбия.
Официалното закриване на Летния семинар по български език и култура, организиран от Филологическия факултет, се превърна в празник за участниците, преподавателите и гостите на Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Двете седмици, наситени с практически часове по български език, интересни тематични лекции и културни мероприятия, изминаха неусетно за курсистите от Университета „Фан Ноли“ в гр. Корча, Албания, учителите и учениците с български произход от Община Булкиза, Албания и Димитровград, Сърбия.
Тържествено бе открит тазгодишният Летен семинар по български език и култура, организиран от Филологическия факултет към Югозападния университет „Неофит Рилски“. Той е част от дейностите, предвидени по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Тази година сред нашите гости и участници са преподаватели от Университета „Фан Ноли“ в гр. Корча, учители от община Булкиза, Албания, както и преподаватели и ученици от Димитровград, Сърбия – всички те с български корени и нетърпеливи да се потопят в традиционния български бит и култура.
В разговор с журналистката Юлия Караджова от Радио Благоевград гл. ас. д-р Венцислав Божинов от Катедрата по литература и етнология на Филологическия факултет към Югозападния университет „Неофит Рилски“ представи своята монография „Играта и тялото – тялото в играта“. Тази книга открива съвсем ново поле за българската антропология в изследването на играта като социокултурен феномен.
На 23.06.2024 г. се навършиха 152 г. от рождението на Иван Грозев – писателят, предложен през 1929 г. за Нобелова награда за литература. Той е сред четирите имена до 1944 година, които попадат в списъка с предложения за престижната награда. Останалите български претенденти са Пенчо Славейков (1912), Иван Вазов (1917) и Ел. Багряна (1943, 1944 и 1945). Иван Грозев е най-неизвестният днес и затова и личността му, и творчеството му предизвикват широк дебат за измеренията на българската литература. Доц. д-р Елена Азманова-Рударска от катедра „Литература и етнология“ е дългогодишна негова изследователка, която събира и анализира множество архивни документи, мемоарни източници и литературоведски разработки, за да възстанови творческия образ на именития българин.