Новини

На 22 март 2023 г. студентите от ПЛ и ЧЕБА с френски език празнуваха деня на Франкофонията.

С помощта на гл. ас. д-р Мария Чанкова те композираха стихотворения хайку на тема „Природата през пролетта” на френски език и изработиха афиш със своите творби, с който украсиха учебната си зала.

В рамките на проект „Иновативно образование в хуманитарни и социални науки чрез цифрова трансформация и модернизация на учебните програми“ (BG05M2OP001-2.016-0019-С01) се проведе научен семинар в Полша, Люблин, в Университета „Мария Кюри Склодовска“ (UMCS), асоцииран партньор на Югозападния, Великотърновския и Софийския университет.

Уважаеми колеги,

Филологическият факултет има удоволствието да ви покани на Летен семинар по български език и култура, организиран с подкрепата на Министерството на образованието и науката на Република България. Семинарът ще се проведе в периода 4 – 18 юли 2023 г.

Поканата е отправена към чуждестранни студенти, преподаватели, преводачи, както и към всички над 18-годишна възраст, желаещи да се докоснат до българския национален колорит.

Целта на Летния семинар е популяризиране и утвърждаване на българистиката в международен план чрез изучаване на български език, литература, история, изкуство, бит и традиционна култура, осмислени като основни компоненти на българската народност.

На Велики четвъртък Филологическият факултет представи „Великден и българските фолклорни традиции“. В събитието, организирано в рамките на Националната научна програма „Българистика“, доц. Илия Недин разказа за българските традиционни обичаи и вярвания, свързани с Великден, както и за обредните хлябове и великденската трапеза. В програмата се включи с български народни песни и Детска фолклорна група „Джумайчета“ с ръководител Иван Кацарски.

Излезе от печат монографията на доц. д-р Радослав Цонев – „Българският разговорен синтаксис“. Книгата е отпечатана в Издателския комплекс „Неофит Рилски“. Предмет на изследването са особените синтактични конструкции, които възникват в неофициалното общуване (повторителни, елиптични, реконструкции, хипербати, анаколути и др.), по-различният словоред, специфичната употреба на съчинителните и подчинителните конектори (дефинирани в синтактичната литература като разговорни), честото наличие на асиндетизъм (безсъюзно свързване на отделните елементи в изказа и на различните изказвания), конкуренцията между паратаксиса и хипотаксиса, пораждаща се в разговора и т.н. Всички тези характерни черти, които ярко отличават разговорния синтаксис от синтаксиса на българския книжовен (нормативен) език.