В Югозападния университет „Неофит Рилски“ се проведоха XX юбилейни национални филологически четения за студенти и докторанти, организирани от Филологическия факултет.

Научният форум беше открит от декана на факултета – доц. д-р Радослав Цонев, който приветства участниците и гостите на събитието и подчерта, че тазгодишната конференция, посветена на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, е юбилейна и се организира по повод 50 години от създаването на Югозападния университет и 35 години от създаването на Филологическия факултет.

Националните филологически четения за студенти и докторанти се осъществиха с партньорството на БНР-Радио Благоевград и като част от дейността на Филологическия факултет по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистката в чужбина“. В конференцията участваха филолози от Югозападния университет „Неофит Рилски“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Шуменския университет „Еп. Константнин Преславски“, Люблянския университет в Словения, Прищинския университет в Косово и Евразийския хуманитарен институт „А. К. Кусаинов“ в Казахстан.

Официални гости на събитието бяха проф. д-р Вяра Кюрова, заместник-ректор по образователни дейности – бакалавърски програми и акредитация и доц. д-р Петрана Стойкова, заместник-ректор по образователни дейности – магистърски програми и продължаващо обучение.

В журито, оценяващо докторантските и студентските доклади, се включиха проф. д-р Ана Кочева – ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките, проф. д.ф.н. Красимира Алексова и доц. д-р Русана Бейлери от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Стилиян Стоянов, доц. д-р Бойка Илиева и доц. д-р Радослав Цонев от Югозападния университет. Сред многото качествени изследвания, посветени на актуални езиковедски и литературоведски проблеми, те отличиха участниците с най-добри доклади.

В секция „Езикознание“ на първо място журито класира Мариета Сердарова (ЮЗУ „Неофит Рилски“) с доклад „Temporal developments of names in the new testament – a comparative analysis of Bulgarian and English proper names“ и Диана Гърличкова (СУ „Св. Климент Охридски“) за доклада ѝ „Ролята на добавената реалност в процеса на четене. Промени на лексикално и архитектонично равнище в детската научнопопулярна и образователна литература“. Второто място бе за Лилия Евтимова-Алексиева (ЮЗУ „Неофит Рилски“), която участва с доклад на тема „За семантичната мотивираност при създаването на прякорните имена на лишени от свобода“, и за Красимира Граматикова (ЮЗУ „Неофит Рилски“), която представи „Artificial Intelligence and Legal Translation: Testing AI Systems on Bulgarian Criminal Code Terminology“. На трето място журито класира Дияна Парахулева (ЮЗУ „Неофит Рилски“) с доклад „Неологизми с адективна функция и превключване на езиковия код в българските медийни текстове от сферата на козметиката и модата“ и Венцислав Василев (ЮЗУ „Неофит Рилски“) за доклада му „Neoclassical compounds in brewing and malting terminology“.

В секция „Литературознание“ първо място заслужи Богдан Филатов (ЮЗУ „Неофит Рилски“) с доклад на тема „Ранната рецепция на Майн Рид в България“. Второто място бе за Татяна Цолева (ЮЗУ „Неофит Рилски“), която представи „Жената между брака и извънбрачната връзка в „Терез Ракен“ и „Крадецът на праскови“, Кристиана Каменова (ЮЗУ „Неофит Рилски“) с доклад „Женската привлекателност като стратегия за социално оцеляване: образите на Естела Хавишам от „Големите надежди“ и Ребека Шарп от „Панаир на суетата“ и Атанас Терзиев (ЮЗУ „Неофит Рилски“) за доклада му „Manfred and The Jungian Alchemical Process“. На трето място журито класира Беатрис Кирилова (ЮЗУ „Неофит Рилски“), която участва с доклад на тема „Репрезентации на японката в българската пътеписна литература“ и Вяра Караянева (ЮЗУ „Неофит Рилски“) за доклада ѝ „Героите от миналото – между идеализацията и националната идентификация“.

Сборникът от четенията се издава от Издателския комплекс „Неофит Рилски“ в рамките на същата година, в която се провежда конференцията, и е качен в базите данни на Националния център за информация и документация (НАЦИД).